РЕЙНСКО ЗЛАТО

4 декември /сряда/ Начало: 19.00 ч. Край: 21.30 ч.

Зала Опера Софийска опера и балет РЕЙНСКО ЗЛАТО Пролог от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” в четири сцени от Рихард Вагнер

Диигент Евън-Алексис Крист Режисьор Пламен Карталов Сценограф Ханс Кудлих Костюми Християна Михалева-Зорбалиева Художник на осветлението Андрей Хайдиняк Мултимедия Иван Липчев Конструктивна разработка инж. Георги Георгиев Асистент-режисьор Юлия Кръстева Завеждащ постановъчна част Нела Стоянова Художник Кристиян Стоянов Концертмайстор Мария Евстатиева Помощник-режисьор Стефка Георгиева Помощник-режисьор Теодор Георгиев Помощник-режисьор Вяра Карабельова КорепетиторР Йоланта Смолянова, Стоян Мартинов Английски субтитри Мария Пашова Оператор на титри Ния Недкова Красимир Къшев, диригент Мирена Митрева, преподавател ударни инструменти в Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ - Стара Загора

Вотан - Веселин Михайлов Фрика - Мариана Цветкова Алберих - Пламен Димитров Логе - Даниел Острецов Миме - Красимир Динев Фафнер - Петър Бучков Фазолт - Стефан Владимиров Донер - Светозар Рангелов Фро - Хрисимир Дамянов Фрая - Силвана Пръвчева Ерда -. Весела Янева Воглинде - Станислава Момекова Велгунде - Ина Петрова Флосхилде - Александрина Стоянова-Андреева Оркестър на Софийската Опера Ученици от Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“ - Стара Загора

Базирана на митове, „Пръстенът на нибелунга“ е една политическа парабола за разрушението на човешкото общество, на мрачен сблъсък и кървави борби между кланове, разказвани в четири вечери. Началото е дадено още с първата, с „Рейнско злато“. То е символ на богатство, откраднато заради алчност, користолюбие и борба за могъщество и власт. От един свободен свят на всемирната хармония на природата се ражда злият дух на разрушението, завистта, насилието и алчността за власт. Вагнеровите герои могат да са между нас, да са, за съжаление, наши съвременници, да са напъхани в нашето общество и в борби, познати ни толкова добре. 

Музикалният език на Рихард Вагнер има могъщото качество постоянно да произвежда театрални светове. В тях характерите и ситуациите са извори от хомогенно цяло, от чиято енергия се възпламеняват действените епизоди. 

„Спектакълът е за зрителите и те участват и довършват с оценките си мислите на авторите и интерпретаторите им. Дано разсъжденията на Ницше се отнасят и за нас: „За да придобие едно събитие величие, необходими са две условия: величие на духа на тези, които го осъществяват, и величие на духа на онези, които го преживяват“ – споделя режисьорът на спектакъла Пламен Карталов.