Изложба непоказвани страници из живота на Марин Големинов

Изложба „Фрески и звуци“ – непоказвани страници из живота на Марин ГОЛЕМИНМОВ в Старозагорската опера

На 18 декември, вторник, от 18.00 часа във фоайето на сградата на Държавна опера-Стара Загора ще бъде открита официално изложба, посветена на 110-годишнината от рождението на големия български композитор Марин Големинов. На откриването ще присъства внучката на композитора Лилия Големинова, която е автор на изложбата, инициирана от наследниците на Големинов. Експозицията е реализирана с подкрепата на Министерството на културата. Великият Маестро Марин Големинов е почетен гражданин на Стара Загора, дългогодишен председател на уникалния по рода си Фестивал на оперното и балетното изкуство-Стара Загора. Неслучайно след представянето в София - в галерията на Министерството, както и в родния град на Марин Големинов – Кюстендил, изложбата „Фрески и звуци“ идва в Стара Загора.

От 18 декември 2018 до края на януари 2019 година зрителите ще могат да видят разположени на 23 пана знакови мигове от живота на Големинов – снимки, ръкописи, писма, дипломи. Представени са непоказвани снимки от младежките години на композитора, включително и поредица с неговия братовчед, архитекта   Делчо Сугарев – и двамата запалени планинари. Има също така снимки от сватбата на Големинов с Лилия Ничкова, кореспонденция с Димитър Ненов, Константин Илиев и други големи музиканти. Писма от неговите преподаватели от Париж и Мюнхен, както и дипломата на Големинов, с която завършва с пълно отличие Музикалната академия са сред останалите акценти. Програми от пътешествията на танцовата драма „Нестинарка“ по света, от знакови концерти на квартети, изпълняващи музиката на Големинов, от турнета на първите носители на Националната награда „Акд. Марин Големинов“  - Софийски солисти с диригент Пламен Джуров, снимки от премиерата на „Захари Зограф“ с Никола Гюзелев и впечатляващи кадри от представянето на операта „Ивайло“ на Царевец  допълват картината. Специално внимание е отделено на интерпретацията на музиката на именития български композитор през знаковата 2018 – с възстановката на „Нестинарка“ в Стара Загора, с концерта за контрабас, който в един ден звучи в България и Мексико… Специално внимание е отделено и  на Марин Големинов като диригент (малко познат е факта, че именно той се счита за основател на факултета по оркестрово дирижиране с първия диригентски курс, който организира през 1943) с интригуващи афиши от концерт в Радио София, на който под неговата палка Димитър Ненов свири за една вечер три от големите клавирни концерти.

Представените материали са от личния архив на внуците на Марин Големинов – Лилия и Стефан, а някои от снимките са предоставени от рода Сугареви.

МАРИН ГОЛЕМИНОВ е роден в Кюстендил на 28 септември 2008 в семейството на юриста Петър Големинов и Райна Гребенарова. Скоро семейството се премества в Горна Джумая (днешен Благоевград). Големинов завършва софийската консерватория (като цигулар при Тодор Торчанов) и заминава да учи в Париж. Неговото име е в галерията на най-изявените студенти на Скола Канторум във френската столица, където учи композиция при Венсан Д’Енди, Пол льо Флем, Ги дьо Лионкур. Успоредно посещава лекции по философия и естетика в Сорбоната. По-късно специализира в Мюнхен, където пък кристализира неговата идея за написването на танцова драма. Големинов се връща в България, учителства в Първа мъжка гимназия. През 1942 е премиерата на „Нестинарка“ (по разказа на Константин Петканов) на сцената на Софийската опера. Тя предизвиква истински фурор и за една нощ Големинов става известен. Операта му „Ивайло“ е първата, която е поставена на хълма Царевец във Велико Търново. С нея се слага началото на традицията там да се представят опери. Тогава – през 1985 г. спектаклите на „Ивайло“ са посетени от над 14 000 зрители. Квартетите на Големинов са сред най-добрите образци на този жанр у нас. Два от тях – „Старобългарски“ и „Микроквартет“ се изпълняват изключително често и днес, не само у нас, но и в Европа и САЩ. През 1963 г. Марин Големинов пише своя уникален „Концерт за струнен квартет и струнен оркестър“, с който отваря нова страница в своето творчество – модерна, с лаконичен израз, все така с най-доброто от европейската музикална естетика, но вече с типичен големиновски изказ. Посветена на квартет Димов, тази творба продължава да се свири непрестанно, дори през 2008 именитият виенски квартет „Щойде“ представя произведението на Големинов в София. Други негови творби, неизменна част от българската класика, са „Симфонични вариации по тема от Добри Христов“ (чието премиера е във Франкфурт и успехът е така зашеметяващ, че се „налага“ изпълниетлите да се излизат да се покланят над 10 пъти; „Пет скици за струнен оркестър“, „Малка сюита за соло цигулка“, „Три песни по картини на Майстора“. Сред музикално-сценичните творби на Големинов са оперите „Зографът Захарий“ (на премиерата Никола Гюзелев пее и рисува на сцената) и „Тракийски идоли“, балетът „Дъщерята на Калоян“. Марин Големинов е между най-добрите оркестратори в историята на българската музика. Освен композитор, Големинов е също критик, диригент и професор в музикалната академия. Сред неговите ученици са Георги Минчев, Пламен Джуров, Емил Табаков, Стефан Драгостинов, Димитър Христов и др. Сам казва, че винаги е обичал да пише и ноти, и думи. Сред трудовете, които публикува, е „Зад кулисите на творческия процес“ – уникално издание на български и френски, изследващо процеса на създаване и интерпретация по наистина иновативен начин. Неговата танцова драма „Нестинарка“ е най-играната извън страната българска музикално-сценична творба. „Нестинарското хоро“ е емблематично за българската музика произведение, което продължава непрестанно да звучи и у нас, и зад граница. С него България „пое“ европредседателството в първия ден на 2018. „Нестинарка“ е поставяна в Чехия, Германия, Русия. Представяна е от балета на Софийската опера в Барселона, Венеция, Франкфурт, а във версията, която Маргарита Арнаудова създава за балет „Арабеск“, е играна в над 50 държави. През 2018 година „Нестинарка“ оживя в пълната си версия, създадена през 1986 година за Националния балет,  и на сцената на Старозагорската опера в изпълнение на многонационалната балетна трупа на театъра. Примабалерината Анелия Димитрова получи за ролята на Демна престижното отличие на СБМТД и радио Класик ФМ „Кристална лира“ – в категория „Млад изпълнител“.

 Широко скроен, енциклопедична личност, истински европеец, Марин Големинов далеч преди да влезе страната ни в ЕС казва, че културата ни отдавна е в Европа. За разлика от много други композитори от своята генерация, творецът винаги подкрепя младите композитори, авангардните идеи, иновативното мислене. Известен е със специфичното си чувство за хумор, със способността си да оцени и обобщи всяка ситуация само с няколко, изключително добре подбрани думи. Неговият ученик Стефан Драгостинов е категоричен, че името му казва всичко – ГОЛЕМ и НОВ. Марин Големинов умира на 19 февруари 2000 г., след като дочаква новото хилядолетие. Живял 91 г., той е свидетел на всички паметни и повратни събития на ХХ в. Една от последните му творби се нарича „Възкресение за живите“.

През 2016 в Кюстендил е учредена Национална награда за ярко присъствие в музиката на името на акад. Марин Големинов. Нейни първи носители са камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент Пламен Джуров (състав, на който и Големинов е бил диригент), проф. Павел Герджиков, а тази година я получиха балет Арабеск.

Из дневника на Големинов - „Три месеца след премиерата в София през 1942 година Софийската опера трябваше да присъства на визита в операта във Франкфурт на Майн. „Нестинарка“ беше включена в програмата. Във Франкфурт излезе много хубава критика в списанието, основано от Шуман. Може би светците Константин и Елена са били надвесени над рождената люлка на творбата! И така с тяхна благословия и до днес „Нестинарка“ изгаря върху жаравата, за да възкръсне като феникс от пепелта

Коментари